Ремонтират училището във Войводиново със 680 000 лева
Вижте историята на школото
На 2 декември 1934 г. в селото се открива Народен селски университет – нещо ново и много значимо за момента. Учителят Димо Петров чете лекции по история и география, а учителката Бойка Вълкова – чете лекции по обществено здраве и възпитание
„Марица“ е сред общините, които ще получат от държавата средствата, които бяха гласувани с постановление на Министерски съвет. Сателитната на Пловдив община получава отпуснатите 680 000 лева, предназначени за реконструкция, укрепване, ремонт и саниране на сградата на ОУ „Свети свети Кирил и Методий“ в село Войводиново.
Преди освобождението на България от османско иго училище в село Войводиново не е имало. То съществува официално от 1879 година. В летописната книга са отбелязани някои неща от 1905 година. Единствен източник за данни във връзка с училището били разказите на старите хора. Въпреки трудното положение, в което се е намирала държавата, хората са осъзнавали нуждата от обучение и са направили всичко възможно за да си подсигурят такова. Баба Ивана Атанасова Бедрозова е била на шест години при преминаване на руските войски през селото.
Същата разказва, че още през лятото населението докарало камъни и дървен материал и издигнало училище в сегашния двор на училището. На северната страна на училището имало хамбар, където по-късно същото прибирало житото от училищните имоти. Средствата от имотите били употребявани за издръжка на училището. Първата година издръжката е била от населението. Учителят са го пазарявали чорбаджиите на селото. Дядо Кольо Атанасов Спасов си спомня, че първият учител в селото е бил Георги Ботев от близкото село Калековец, а годината е 1878.
Веселин Костов Ненчев разказва за своя дядо, който е бил вторият учител в село Войводиново – Пейо Купчийски, роден в Копривщица. Като малък майка му го крила от турците във влажни помещения, вследствие на което заболял. Когато пораснал, той напуснал България и скитал из Италия, Франция, посетил Александрия, Гърция и след Освобождението на България се прибрал и станал учител.
Още първата година местните чорбаджии откраднали житото за издръжка на училището. За да не даде възможност да се краде училищното жито Пейо Купчийски решил да даде земята на някои хора да я работят, като внесат определена от него сума предварително. Когато научили това селските чорбаджии направили положението му нетърпимо и той се принудил да се премести в село Крислово. За този учител баба Ивана си спомня, че често им говорил за бъдещето, че хората ще се возят на машини, че земята ще се обработва с машини, че храната и облеклото също ще се подобрят… ”И всичко стана точно така, както Пейчо говореше” – спомня си баба Ивана.
Характерно за периода до 1912 г. е, че в училището децата се обучават само от един учител. Деца в селото е имало, но не са били обхванати. Постепенно броят на децата в училище се увеличава и това води до необходимостта от повече учители. През 1922 година учителите вече са трима – В. Димитрова, Димо Петров и Мария Петрова.
На 14 април 1928 г. става силно земетресение. Разрушена е черквата, а на училището пада една от стените поради което е затворено. Учебните занятия са възстановени на 15 септември 1928 г.
На 2 декември 1934 г. в селото се открива Народен селски университет – нещо ново и много значимо за момента. Учителят Димо Петров чете лекции по история и география, а учителката Бойка Вълкова – чете лекции по обществено здраве и възпитание. На 1 януари 1935 г. е завършена читалищната сграда, за което голяма заслуга има Димо Петров като главен инициатор, организатор и пряк участник в изграждането му.
На 15 септември 1936 г. е открит за първи път самостоятелен първи клас с учител Анастасия Христова Ванчева. През същата година работа в училището започва Иван Богославов Тасков. Той приема училището от главния учител Димо Петров и е първият директор в училището в село Войводиново.
В продължение на годините учениците непрекъснато се увеличават, което води до нуждата от нови помещения за обучение. Септември 1944 заварва училището в хубава двуетажна сграда. През 1959/1960 г. училището е измазано отвън. През 1964/65 година се открива осми клас. Броят на учениците се увеличава на 250. Директор на училището е Никола Димитров Гребчев. Постъпват нови учители в прогимназията – Стоян Найденов, Гюрга Нещерева, Неделка Гребчева, Денка Барашка.
През 1982 г. броят на децата расте и започва строеж на нова училищна сграда. След десет години дълго чакане през октомври 1992 г. новото крило е завършено и учениците започват занятия в нови и просторни учебни стаи.
С течение на годините учителският колектив се променя, но остава традицията за непрекъснатия стремеж у учителите към самоусъвършенстване и творческо развитие. Наши колеги участват перманентно в квалификационни курсове и семинари, организирани от МОН. Наша цел е да научим нашите ученици да се борят, да вярват в себе си, да отстояват своите позиции и преди всичко да бъдат добри хора.
